английско-български речник »

upper house означава в български

английскиБългарски
upper house (part of a legislature)
noun
[UK: ˈʌ.pə(r) ˈhaʊs]
[US: ˈʌ.pər ˈhaʊs]

горна камараnoun
{f}

↑

Вашата история

    Онлайн речници

    Може да се интересуват