английско-български речник »
uncommon означава в български
| английски | Български |
|---|---|
| uncommon (rare; not readily found; unusual) adjective [UK: ʌnˈk.ɒ.mən] [US: ʌnˈk.ɑː.mən] | необикновенadjective |
| uncommon (remarkable; exceptional) adjective [UK: ʌnˈk.ɒ.mən] [US: ʌnˈk.ɑː.mən] | изключителенadjective особенadjective |
