английско-български речник »

taboo означава в български

английскиБългарски
taboo (excluded or forbidden from use, approach or mention)
adjective
[UK: tə.ˈbuː]
[US: tæ.ˈbuː]

забраненadjective

taboo [taboos] (inhibition or ban)
noun
[UK: tə.ˈbuː]
[US: tæ.ˈbuː]

табуnoun
{n}

↑

Вашата история

    Онлайн речници

    Може да се интересуват