pinnacle означава в български

английски	Български
pinnacle [pinnacles] (architecture: an upright member) noun [UK: ˈpɪ.nək.l̩] [US: ˈpɪ.nək.l̩]	шпицnoun {m}
pinnacle [pinnacles] (figuratively: all-time high) noun [UK: ˈpɪ.nək.l̩] [US: ˈpɪ.nək.l̩]	връхnoun {m}
pinnacle [pinnacles] (highest point) noun [UK: ˈpɪ.nək.l̩] [US: ˈpɪ.nək.l̩]	връхна точкаnoun {f}

Вашата история