английско-български речник »
oblige означава в български
| английски | Български |
|---|---|
| oblige [obliged, obliging, obliges] (to be indebted to someone) verb [UK: ə.ˈblaɪdʒ] [US: ə.ˈblaɪdʒ] | задължен съмverb |
| oblige [obliged, obliging, obliges] (to constrain someone by force or by social, moral or legal means) verb [UK: ə.ˈblaɪdʒ] [US: ə.ˈblaɪdʒ] | задължавамverb |
| oblige [obliged, obliging, obliges] (to do someone a service or favour (hence, originally, creating an obligation)) verb [UK: ə.ˈblaɪdʒ] [US: ə.ˈblaɪdʒ] | правя услугаverb |
| obligee (beneficiary of an obligation) noun [UK: ˌɒ.blɪ.ˈdʒiː] [US: ˌɑː.blə.ˈdʒiː] | кредиторnoun |
