английско-български речник »
magna carta означава в български
| английски | Български |
|---|---|
| Magna Carta (charter granted by King John to the barons at Runnymede in 1215) proper noun [UK: ˈmæɡ.nəˈk.ɑː.tə] [US: ˈmæɡ.nəˈk.ɑː.tə] | Велика харта на свободитеproper noun |
