английско-български речник »

interruption означава в български

английскиБългарски
interruption (the act of interrupting, or the state of being interrupted)
noun
[UK: ˌɪn.tə.ˈrʌp.ʃn̩]
[US: ˌɪn.tə.ˈrəp.ʃn̩]

прекъсванеnoun
{n}

спиранеnoun
{n}

↑

Вашата история

    Онлайн речници

    Може да се интересуват