английско-български речник »

frontier означава в български

английскиБългарски
frontier [frontiers] (part of a country that fronts or faces another country or an unsettled region)
noun
[UK: ˈfrʌn.tɪə(r)]
[US: frən.ˈtɪr]

границаnoun
{f}

↑

Вашата история

    Онлайн речници

    Може да се интересуват