английско-български речник »
desuetude означава в български
| английски | Български |
|---|---|
| desuetude (state when something is no longer observed nor practised; an instance of this, see also: disuse; obsolescence) noun [UK: dɪ.ˈsjuːɪ.tjuːd] [US: dɪ.ˈsjuːɪ.tjuːd] | неупотребаnoun отживялостnoun |
