английско-български речник »

deacon означава в български

английскиБългарски
deacon [deacons] (a designated minister of charity in the early Church)
noun
[UK: ˈdiːkən]
[US: ˈdiːkən]

дяконnoun
{m}

↑

Вашата история

    Онлайн речници

    Може да се интересуват