английско-български речник »
culmination означава в български
| английски | Български |
|---|---|
| culmination [culminations] (arrival of the highest pitch of glory) noun [UK: ˌkʌl.mɪ.ˈneɪʃ.n̩] [US: ˌkʌl.mə.ˈneɪʃ.n̩] | кулминацияnoun |
| culmination [culminations] (astronomy: attainment of the highest point) noun [UK: ˌkʌl.mɪ.ˈneɪʃ.n̩] [US: ˌkʌl.mə.ˈneɪʃ.n̩] | зенитnoun |
