английско-български речник »

ceiling означава в български

английскиБългарски
ceiling [ceilings] (upper limit of an object or action)
noun
[UK: ˈsiːl.ɪŋ]
[US: ˈsiːl.ɪŋ]

горна границаnoun
{f}

ceiling [ceilings] (upper limit of room)
noun
[UK: ˈsiːl.ɪŋ]
[US: ˈsiːl.ɪŋ]

таванnoun
{m}

↑

Вашата история

    Онлайн речници

    Може да се интересуват