английско-български речник »

bluebell означава в български

английскиБългарски
bluebell [bluebells] (flowering plants of the genus Hyacinthoides)
noun
[UK: ˈbluː.bel]
[US: ˈbluː.bel]

див зюмбюлnoun
{m}

bluebell [bluebells] (harebell)
noun
[UK: ˈbluː.bel]
[US: ˈbluː.bel]

камбанкаnoun
{f}

↑

Вашата история

    Онлайн речници

    Може да се интересуват