английско-български речник »

grandson означава в български

английскиБългарски
grandson [grandsons] (son of one's child)
noun
[UK: ˈɡræn.sʌn]
[US: ˈɡrænd.ˌsən]

внукnoun
{m}

great-grandson (son of a grandchild)
noun
[UK: ˈɡreɪt ˈɡræn.sʌn]
[US: ˈɡreɪt ˈɡrænd.ˌsən]

правнукnoun
{m}

↑

Вашата история

    Онлайн речници

    Може да се интересуват